БЕЛЕЖКИ ЗА АНТИФРИЗА

За охлаждане на ДВГ, се използват нискозамръзващи течности популярни под името антифириз. Неговите основни функции са, да предотвратява замръзването през зимата, а през лятото - прегряването, особено за превозни средства, оборудвани с климатични инсталации.  Антифризът осигурява и защита от ръжда и  корозия, без да уврежда гумените магистрали и пластмасата. Същевременно, антифризите на базата на етиленгликол са евтини, химически стабилни, без неприятна миризма и не увреждат покритията по автомобила.
Защо антифризът е важен? 22% от повредите на двигателя, се причинени от проблеми с охладителната система. Ето защо изправността на тази система е от изключително значение. При правилен избор на качествен антифриз,  проблемите могат да бъдат избегнати.
Основните съставки на антифриза са вода и етиленгликол. Защо са избрани именно те и какви са  функциите им ще се опитаме да изясним по-долу:  
От таблицата става ясно, че етиленгликолът има предимство пред останалите два вида гликоли. Той има много по-добри нискотемпературни свойства, по-нисък вискозитет и отлични топлоотвеждащи способности. Ето защо масово на пазара антифризите са на основата на етиленгликол. Именно етиленгликолът, е течността, която при правилно смесване с вода предотвратява замръзване. Неподходящото съотношение между двете течности може да доведе до влошаване на топлоотвеждането и прегряване на системата.

Широко разпространено мнение е, чe с по-голямото процентно съдържание на етиленгликол в сместа температурата на замръзване ще се понижи. Грешка!!!

Етиленгликолът, не трябва да се използва без вода, защото има по-висока температура на кристализация (-13.3°С виж таблицата). Освен това има по-висока плътност и по-висок вискозитет от водата, а това затруднява отвеждането на топлина и натоварва водната помпа. При по-голямото количество вода пък има риск от замръзване, пораженията от което може да са много сериозни. С повишаване на ефективната мощност на двигателите и отчасти поради повишаване на работната им температура, от охладителната система трябва да отвежда по-голямо количество топлина, което не е компенсирано с по-голям обем на охладителната течност. Допълнителното охлаждане обикновено се постига чрез увеличаване на налягането в системата и увеличаване на скоростта, което позволява на антифриза да циркулира при колкото е възможно по-високи температури. Тук от голяма полза е доста по-високата температура на начало на кипене на етиленгликола спрямо водата. Така, се намаляват загубите от изпарение и  кавитациите по водната помпа, причинявани от мигновеното изпаряване (кипене) от всмукателната страна на помпата и следващото-кипене, причинено от остатъчната топлина при изключване на двигателя.

Освен ниска температура на замръзване и топлоотвеждането, не по-малко важни са и антикорозионните свойства на антифриза.

Когато се използват нискокачествени антифризи, ще се увредят металните компоненти, но и в охладителната система, ще се натрупват неразтворими съединения. Това води, до запушване на охлаждащата магистрала и термостата, което влошава топлообмена и ще ускори износването на двигателя. Натрупаните отлагания увреждат водната помпа, уплътненията, гарнитурите и на практика всички  компоненти на охладителната система.

 

Чистите разтвори на етиленгликол и вода са корозионни спрямо металите от охлаждащата система на двигателя, което налага влагането на пакет с присадки.

Този пакет с присадки трябва да е съвместим с пластмасите и еластомерите, използвани в двигателя или охладителната система, но и не трябва да образуват неразтворими соли при разреждането му с твърда вода.

Ако до преди няколко години най-типичните и традиционно използвани инхибитори включваха борати, фосфати, бензоати, нитрати, силикати, меркаптобензо-диазол и толутриазол, то сега на пазара масово се предлагат антифризи произведени с добавки от т. нар органична технология (органични моно и дикарбоксилни киселини). Инхибиторите трябва да са в достатъчна концентрация, за да осигуряват необходимата защита за металите. Необходимото количество зависи от работните условия, корозивността на водата, която се използва и дължината на периодите при работните температури.

За някои инхибитори (като нитрити и силикати) е установено, че те твърде бързо и лесно се изчерпват при работа.  Някои други - фосфати и триазоли- се изчерпват със сравнително по-умерени темпове. А някои други - като борати и соли на органични киселини - са с много бавни темпове на изчерпване.
На база на вида на добавките в момента антифризите са разделят на четири типа:

• Традиционни - съдържат добавки на основата на борати, фосфати, бензоати, нитрати,
• Органични - съдържат добавки на основата на моно и дикарбоксилни киселини
• Хибридни - като основен инхибитор на корозия, са добавки на основата на моно и дикарбоксилни киселини, но имат и силикати с цел осигуряване на бързодействаща защита на алумиевите детайли.

За да се различават използваните добавки, всички производители използват оцветители, като цветовете са розово-флуоресцентни, зелени, сини и жълти. Практиката показва, че почти всички органични антифризи са оцветени в розово-флуоресцентни цветове, но разбира се, има и изключения.

Подобна е ситуацията и с традиционни антифриз, който обичайно е син, а хибридния зелено-син. Важно е да се отбележи, че цвета е избор на производителя и може да се получи един и същи цвят от различни производители да е с различна формулировка, по отношение на типа на инхибиторите.

Компетентен съвет, за избор на масло, смазочни материали и антифризи, както и информация за продуктите на ProLine, може да получите във всички търговски обекти на НЕЛАС АВТОЧАСТИ или от Вашият търговски представител.